Електронно четене

Електронно четене (Electronic reading – англ.; электронное чтение – рус.; czytanie elektroniczne – пол.; elektronické čtění – чеш.; eлектронско читање – сръб. ; еlektronsko čitanje – хърв.; elektronsko branje- словен.)

Електронното четене е термин възникнал във връзка с електронното публикуване и появата на електронната книга, електронното списание или текстове в дигитален формат в мрежата или на електронен носител.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Разпространението на е-книгата като дигитализирана версия на печатната и развитието  на текстовете, оформени за четене на екран, е в пряка връзка с разпространението и развитието на новите технологии.

Електронното четене представлява процес на разбиране на електронен текст, при който зрителят/читателят активно интерпретира неговата презентация, отнасяйки го към текстуални и социални кодове. Електронното четене на дигитализирани текстове процесуално е идентично на четенето на печатни, но предполага лесен достъп, възможност за съхраняване на текста и съкращаване на времето за четене.

Четенето в Интернет, като част от средствата за масова информация, се вписва в кодиращо/декодиращия модел на Стюърт Хил, поради което електронното четене предполага наличие на конципираните от Хил видове – хегемонно четене(hegemonic reading), договорено четене(negotiated reading), противопоставено четене(oppositional reading), които визират интепретацията на електронния текст чрез декодиране, представящо в различни варианти даден идеологически код. (Виж Chandler, DanielandRodMunday 2001)

Промяната на очакванията на читателя към процеса на четене в дигиталната епоха са свързани както с технологичните, така и с обществените иновации, които създават “нов манталитет под влиянието на технологиите” и рефлектират върху неговите навици на четене, респективно на избора на текстове и тяхното осмисляне. (Sofronijević, Vučenović 2012)Съществуват три основни типа електронно четене според читателското поведение при взаимодействието с текста – пасивен, активен и интерактивен:

-“Пасивният”(доколкото четенето може да бъде пасивен процес) процес на четене се свързва с фигурата на “Самотния читател” (Виж Sofronijević, Vučenović 2012) и с неговото “пасивно” отношение към текста. Този тип читател обичайно се идентифицира с читателя на печатната книга, следователно няма комуникация с автора и не може да даде оценка, да повлияе на вече написания текст.

Активният процес на четене се свързва с електронната читателска аудитория и  рецепцията на даден текст от презумптивно безброй читатели.

Интерактивният – “четене 2.0” – се осъществява в условията на Интернет и дава възможността в процеса на четене да се диалогизира с автора или с читателската аудитория; да се оценява, споделя или дори да се променя дигиталния текст. Този тип предполага специфична читателска активност, която се основава на игровия принцип и инициира нов вид удоволствие от четенето. Читателят осмисля текста чрез получаване на допълнителна информация от зададени линкове или кодирани съобщения, аудио-визуализации, гатанки, кръстословици и т.н. Интерактивният тип се свързва с понятието нелинеарно четене.

Освен тези основни типове четене съществуват още скиминг, сърфиране, странично четене, бързо четене и др.

Въпреки че се твърди, че електронното четене не е противопоставено на четенето на хартия, лесният достъп създава читателски навици, които променят предпочитанията по посока на електронното четене. Както посочва Биркертс, новите медии ще потиснат предишни културни форми като четенето и взискателното мислене и колкото повече  човечеството се вкопчва в новомедийните технологии, ще изгуби чувството за неопосредстван от медиите опит и ще превърне социалния свят на медиите в единствен, който познава или оценностява.( Birkerts 1994)

Много критици се обявяват против електронната книга, считайки я за инструмент на постмодерните идеи или на комерсиални интереси. Докато интерактивното четене е заклеймявано като забавление, при което се маргинализират основни елементи на “сериозното“ четене, то по отношение на четенето на дигитализирана литература съществува известна противоречовост на мисленето. От една страна този вид разпространение на литературата овъзможностява нейното четене от широк кръг читателска аудитория и стимулира четенето въобще, но от друга превръща електронната публика в таргетна група на икономическите интереси на компании, произвеждащи електроника, на софтуерните компании, произвеждащи продукти като е-четците, на големите издателски монополи. В полемиката за четенето в Интернет епохата Ал. Кьосев обобщава съществуващите гледни точки и аргументи в заключението, че “зад опредметяванията се крият сложни снопове от динамични и конфликтни социални отношения, от практики и отношения между практики, от норми и отношения между норми, от институции и властови асиметрии. Зад книгата и зад компютърния екран присъстват не само различни технологии, а различни констелации от икономически, културни, образователни, публични, политически и институционални човешки връзки – стоят новите корпорации гиганти, стоят глобални играчи и национални държави, променената издателска индустрия, променените библиотеки, променящото или консервативно-традиционното образование, стои различната структура на свободното време и пр.” (Кьосев 2013)

Лит. Кьосев, Александър.(2013) Караниците около четенето,Сиела.; Birkerts, Sven (1994)The Gutenbergelegies: thefateofreadinginanelectronicage.Faber and Faber;Chandler, DanielandRodMunday. (2001)Dictionary of Media and Communication. Oxford University Press; Killian, Lara (2009). New Textual Formats: Reading Online is Re-wiring the Human Brain and Changing how we Process Information//DJM, Volume 4 – Spring 2009 ; Montfort, Nick. (2008) Riddle Machines: The History and Nature of Interactive Fiction//A Companion of Digital Literary Studies, Oxford:Blackwell<http://www. digitalhumanities.оrg/companion/view?docId=blackwell/9781405148641/9781405148641. xml&doc.view=content&chunk.id=ss1-5-&toc.depth=1&brand=9781405148641 _brand&anchor.id=0>-01.12.2013; Sofronijević, Adam, Tamara Vučenović. (2012) Nove uloge autora i čitalaca: Automatizacija i upravljanje složenim procesima čitanja i pisanja.// Kultura 2012, br. 136, str. 24-44;Vandendorpe, Christian.(2008) Reading on Screen: The New Media Sphere //A Companion of Digital Literary Studies, Oxford:Blackwell  xf http://nora.lis.uiuc.edu:3030/companion/view?docId=blackwell/9781405148641/9781405148641.xml&chunk.id=ss1-5-4&toc.depth=1&toc.id=ss1-5-4&brand=9781405148641_brand-02.12.2013; Wardrip-Fruin, Noah. (2008) Reading Digital Literature: Surface, Data, Interaction, and Expressive Processing//A Companion of Digital Literary Studies, Oxford:Blackwell.http://nora.lis.uiuc.edu:3030/companion/view?docId=blackwell/9781405148641/9781405148641.xml&chunk.id=ss1-5-2&toc.id=0&brand=9781405148641_brand>-03.12.2013(Е.Х.)EE  (((http://nora.lis.uiuc.edu:3030/companion/view?docId=blackwell/9781405148641/9781405E148641.xml&chunk.id=ss1-5-2&toc.depth=1&toc.id=ss1-5-2&brand=9781405148641_brand xford: Blackwell, 2008

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s