Роман

Роман

англ.novel,  рус. pоман, пол.powieść, чеш. román, срб. роман , хрв. roman,  слвн. roman

Дефинирането на романа е трудно, тъй като в продължителната си история жанрът преминава през различни трансформации и различните му образци трудно могат да бъдат сведени към единен модел.

В исторически план някои търсят корените му в XV в., в преработките на антични исторически повести или в рицарските повести. Все пак за начало на жанра най-често се приема творбата на Сервантес „Дон Кихот” от началото на XVII в., както и произведенията на Дефо, Ричардсън, Филдинг, Стърн от XVIII в. Като важен аспект в развитието на романа се сочи свързаността му с буржоазното общество, което представлява основната му публика и с чийто позиции жанрът се отъждествява. Важен период в развитието на романа се оказва XIX в., когато той се развива преди всичко в контекста на реализма.  XX в. е белязан от развитието на модерния роман,  който експериментира със структурата на творбата и повествователните  възможности. Експериментите с романовата форма през XX в. продължават в т. нар. нов роман, както и в контекста на постмодернизма, който залага на пренаписване на традицията, цитатност, фрагментарност, смесване на жанрови модели.

Фактически жанрът обхваща огромно многообразие от романови варианти, появяващи се като резултат от способността му да се променя в различните контексти на своето развитие; обявяваните кризи на жанра или очакването на неговия край всъщност се оказват по-скоро нови етапи в развитието му.

Популярността на жанра, както и разнообразието на възможностите му правят ситуацията около него динамична и в контекста на дигиталната култура. Във взаимодействието между тях могат да се наблюдават взаимните влияния между литературната традиция и новите медии. Появяват се определения като блог роман, хипертекстов роман, дигитален роман, интеактивен роман. В новата среда се променят редица аспекти на създаването, функционирането и възприемането на текста. Ролята на читателя е активна и в редица случаи той може да се проявява и като автор. Появяват се и романови проекти, които представляват колективно творчество. Хипертекстуалността предполага нелинейното възприемане на творбата, читателят може да избира между различни начини и последователност на нейното възприемане, както и да избира посока на развитието на сюжета и характерите. Взаимодействие с романа предполага и жанрът на блога заради дневниковия, фрагментарен тип писане, характерен за него.

Същевременно влиянието на интернет средата се проявява не само с появата на форми на дигиталната литература, но и като влияние върху възможностите на самия романов жанр. Някои съвременни романи експериментират например с блоговия тип писане като модел за структурирането и логика на възникването на текста.

 

Лит.

Божанкова, Р. Жанрови характеристики на електронната литература.// Литературата, бр.2 (2007), с. 28 – 36; Божанкова, Р. Хипертекст. Практики на писане, практики на четене. // LitteraetLingua, Есен, 2009, http://slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/autumn-2009); Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература.- София, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013; Главанакова, А. Колективното творчество в интернет или как „милион пингвини” написаха отворен роман.// Литературата, 2 (2007), с. 7 – 26; Фаулър, Р. Речник на съвременните литературни термини.- София: ИК „Наука и изкуство”, 1993; Aarseth, E. Cybertext, Perspectives on ErgodicLiterature. – BaltimoreandLondon: JohnsHopkinsUniversityPress, 1997. (А. Б.)

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s