Технологичен детерминизъм

Технологичен детерминизъм: (Technological determinism – англ.; технологический детерминизм – рус.; determinizm technologiczny – пол.; determinismus technologický- чеш.; технолошки детерминизам – сръб.; tehnološki determinizam – хърв.;. tehnološki determinizem -slov.)

1.Теория за социалните и културните промени, породени от развитието на технологиите, която разглежда технологиите като основа на всички човешки дейности (Бимбър; Крото/Хайнс) и определящ фактор в човешката и обществената еволюция.

Терминът е употребен за първи път от американският социолог Торстен Веблен (1857-1928), който акцентира върху социалния контекст на употреба на технологиите. Според детерминистите те променятначина на мислене и взаимодействие на човека. Идеята за прогреса се обвързва с технологичния напредък, който разрешава социалните проблеми и обуславя съответно напредъка на обществото. Технологичният детерминизъм игнорира социалните и културни условия, в които технологиите се развиват, представяйки ги като автономни. Теоретиците, които застъпват идеята за независимост на технологиите и тяхното развитие от социалния контекст като Жак Елюл(Технологичното общество-1954 ), се определят като привърженици на тоталния технологичен детерминизъм (hard determinism),докато умереният детерминизъм (soft determinism) предполага възможността обществото да контролира при определени условия тяхното влияние. В повечето случаи привържениците на технологичния детерминизъм представят технологичната революция като драматична и неизбежна движеща сила.

В литературата за автономното влияние на технологиите върху обществото съществуват множество употреби на термина в зависимост от гледната точка. Теоретици като Робърт Хейлбронер, Лангдън Уинър, Алвин Хансен и др.обвързват термина с Марксовата детерминистка теория, докато Ричард  Милър, Натан Розенберг и Дейвид Макензи отричат подобна същностна връзка.

Технологичният детерминизъм често се свързва със спора за неутралността на технологиите, в който се оглежда и тяхното съвременото двуполюсно мислене.(Виж техноромантизъм, технопесимизъм, технофобия, технофилия, неофилия и др.). На технологичния детерминизъм се противопоставя социалният детерминизъм, който разглежда технологиите като абсолютно неутрални и обвързва тяхната употреба с желанията и намеренията на индивида или социума, който ги усвоява. Между двете крайни мисления се намира т. нар. перспектива на социалноформиране на технологиите (social-shaping of technologies),която приема тяхното значимото влияние върху усвояващата култура, но изтъква, че исторически културите играят важна роля върху реформирането на технологиите по посока на съществуващите социални ценности(Stearns2012). Изследователи като Макензи и Вайцман считат и двете страни за взаимно конститутивни. (Виж също MacKenzie, Wajcman 2012)

2. Технологичният детерминизъм се употребява като синоним на  медиен детерминизъм (Media determinism – англ.; медийный детерминизм- рус.;  determizm medialny – пол.; determinismus mediální – чеш.; медиjски детерминизам – сръб.; medijski determinizam – хърв.; medijski determinizem – словен.)

В медийната теория технологичният  детерминизъм е термин, отнасящ се към влиянието на новомедийните технологии върху социума, институциите,различни социални групи и индивида  (Chandler and Munday2011),и мисленето, че новите медии са първостепенна причина за големи социални и исторически промени на макросоциално ниво, на социалните структури и процеси и  на невидими, но основни социални и психологически влияния на микросоциално ниво. Въведен е от медийния теоретик Маршъл Маклуан през 60-те години (The Gutenberg Galaxy: The making of Typograhic Man 1962) във връзка с изследването му на медиите. Според Маклуън комуникационните технологии променят както обществото, така и “човешката психика”. Технологията е видяна като продължение на човека – ”както на неговото тяло, така и на сетивата.” Маклуъновата концепция се вписва в редукционисткия подход на Сапир и Уорф към естеството на медиите и надгражда теорията на Уорф за влиянието на езика върху перцепцията и различното мислене по посока на медиите. Основна теза в медийната теория на Маклуън е, че неутралността на медиите е мит и те могат да потенцират явления като национализъм и прочее. Комуникационният техно-центризъм на Маклуън е повлиян от  идеите на друг представител на Канадската медиологична школа –  Харълд Инис, който, изследвайки влиянието и ролята на комуникационните медии, създаващи своеобразни монополи върху различни сфери на знанието и по този начин възпрепятстващи креативната мисъл (Empire and Communications 1950), в исторически план, конципира конститутивната сила на комуникационните медии в структурирането и поддържането на обществото (Виж  Angus 1993).

Тенденцията към промяна на статуса и силата на въздействие “по смущаващо разнообразие от начини“ на комуникационните технологии  върху социалните структури и практики Уолтър Онг дефинира като технологичен релационизъм  (Ong 1986: 36).

Технологичният детерминизъм също се асоциира и с модерните футуристични проекции, които оповестяват “микроелектронната революция” и прогнозират ролята на компютърните технологии в осъществяването на трансформация на “световното общество на всички нива” (Еванс 1979, виж Chandler 1999 ).

Лит. Angus, Ian(1993), Orality in the twilight of humanism: a critique of the communication theory of Harold Innis//Continuum:The Australian Journal of Media & Culture, vol. 7 no 1 (1993);Chandler, Daniel and Rod Munday(2011). Dictionary of Media and Communication. Oxford University Press; Chandler, Daniel (1999) Technological or media determinism–http://www.waena.org/ktm/week1/TechorMediaDeterminism.Pdf; MacKenzie, Donald, Wajcman, Judy (2012).Introductory essay: the social shaping of technology// LSE Research Online http://eprints.lse.ac.uk/28638/1/ Introductory%20essay%20%28LSERO%29.pdf     McLuhan, Marshall.  (1962). The Gutenberg Galaxy: The making of Typograhic Man. Toronto: University of Toronto Press. Ong, Walter J (1982). Orality and Literacy: The Technologizing of the Word. New York: Methuen; Ong, Walter J (1986). Writing is a Technology that Restructures thought //The Written Word: Literacy in Transition.  Ed. G. Baumann.  Oxford: OUP, 23-50; Stearns, David. (2012).A Map of Typical Positions on Technology and Culture//tech.soul.culture. Reflections on Technology, Culture, and Christian Spiritualityhttp://techsoulculture.org/2012/03/03/a-map-of-typical-positions-on-technology-and-culture/; (Е. Х.)

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s