Трансмедия

Трасмедия – (transmedia – англ.;трансмедиа – рус.; transmedium – пол.; blogger – чеш.;трансмедиj – срб.; transmedij – хрв.; transmedij – словен.) – явление на съвременната култура, определяно от Хенри Дженкинс като трансмедия и трансмедийно разказване (Jenkins 2007), при което се използват различни медийни платформи за възпроизвеждане на една и съща история и на алтернативите на нейното разгръщане.

Творческото използване на възможностите на различни изкуства и платформи се реализира с помощта на дигиталните технологии, което е важна разграничителна характеристика в сравнение с по-ранни културни практики. Дж. Лемке на свой ред вижда в трансмедиите “интертекстуални мрежи, които пресичат границите на жанрове и медии”, представлявайки „комплекс от книги и филми, и игри, и широко разнообразие от продукти (от дрехи до играчки и бонбони), всички от които използват по някакъв начин фикционалния свят и неговите персонажи, неговите етос и митос (Lemke 2009: 145). Тези трансмедийни комплекси най-често използват за основа литературен първоизточник, като съществен елемент от тяхса и онлайн комуникационни практики и ресурси: компютърни игри, интерактивни мултимедийни уеб-сайтове на автора, героя, почитателите, форуми и др.Развиването на теорията (следващо ескалиращата комодификация на културата) за трансмедийното разказване предлага и още едно виждане: „транмедийната история може да бъде видяна като свръхсистема, съставена от вместени в нея системи, подобни на матрьошките или на китайски кутии, например. По този начин свръхсистемата на трасмедийния разказ би била съставена от системи като разказа, опита, платформите, публиката, бизнес модела и т.н. На свой ред системата на разказа би имала подсистеми като сюжет, персонажи, време, място, жанр и др.” (Gambarato 2012:73).

Важни характеристики на трансмедията са още децентрираното авторство, привличането чрез различните платформи на различна аудитория към предоставяното съдържание (разказваната история), създаване на по-обхватна цялостна „фикционална вселена” с помощта на различни медии/канали/платформи. Пример за особено успешно трансмедийно начинание е сагата StarWars. В трансмедийния комплекс интерактивността и участието са ключови аспекти, които представляват част от културния опит както на съвременните творци, така и на възприемащите техните продукти читатели-зрители-геймъри-интернет потребители, приемащи различни роли в трансмедийното разказване.

Лит. Божанкова, Ренета Хоризонти на дигиталната литература. София: УИ «Св.Климент Охридски”, 2013; Dena, Christy. Transmedia practice: Theorising the practice of expressing a fictional world across distinct media and environments. Diss. University of Sydney, 2009; Dinehart, Stephen Erin. Transmedial Play. USC School of Cinematic Arts Interactive Media Division Publications. 2006 http://interactive.usc.edu/thesis2006/papers/sdinehart.pdf; Gambarato, Renira Rampazzo. Signs, Systems and Complexity of Transmedia Storytelling. – Estudos em Comunicação, 2012, 12, 69-83; Gomez, Jeff. The CEO of Starlight Runner talks about the power of transmedia storytelling. – http://www.forbes.com/2009/03/03/jeff-gomez-advertising-leadership-cmo-network_starlight_runner.html; Jenkins H.Transmedia Storytelling 101. – <http://www.henryjenkins.org/2007/03/transmedia_storytelling_101.html>

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s