Хипермедия

Хипермедия – (англ. – Hypermedia; рус. – Гипермедиа; пол. – hipermedia; чешки – hypermedia; ср. – хипермедиj; хрв. – hipermedij; слов. – hipermedij)понятието Хипермедия се използва като логично продължение на термина хипертекст, в което се съчетават звук, картина, текст и хипервръзки, за да се създаде нелинейна информационна среда. Терминът контрастира на термина мултимедия. Използван е за пръв път през 1965г. в статия на Тед Нелсън. Световната мрежа (World Wide Web) е класически пример за хипермедия, докато стандартната кинопрезентация е пример за мултимедия, поради липсата на хипервръзки.

Хипермедията и хипертекстът надхвърлят линейния, ограничен и фиксиран характер на конвенционално написания текст. За тази цел те често използват компютърни устройства. Един документ -хипермедия свежда до минимум традиционната диференциация на статута на различните, често последователни елементи на една книга, статия или друг тип произведение, давайки им отделни, равнопоставени пространства, обособени като уеб страници (съдържание, предговор, глави, заключение,  бележки, библиография, индекси и тн.).

Хипермедийният документ се базира на два основни принципа: Първият е, че всяка страница притежава свой собствен физически адрес (при Световната мрежа това се нарича Uniform Resource Locator – URL). Вторият е, че читателят може да се движи свободно от една страница към друга заради наличието на хипервръзки. Хипермедията осигурява възможност на човешкия ум да ре-организира различни елементи чрез промяна на асоциативните или детерминиращи връзки между тях. Тя се простира отвъд хипертекста, свързвайки графични изображения, звук и видео картини, стимулирайки ума да извършва информационен синтез, използвайки всичките пет човешки сетива.

Лит. Lister, M. New Media: A critical Introduction (2nd ed.), New York, 2003; Edwards, P.N. Hyper Text and Hypertension. Post-Structuralist Critical Theory, Social studies of Science and Software. Social Studies of Science 24, 229-278, 1994; Landow, G.P. Hypertext: the convergence of contemporary critical theory and technology. Baltimore and London: Johns Hopkins University Press, 1992; Landow, G.P. The Rhetoric of Hypermedia: Some Rules for Authors, 1991; Burk, A., Kerr J. and Pope, A. Archiving and Text Fluidity/Version Control, 2000; Mosher, M. Write me Disconnectedly: Assembling Hypertexts. Bad Subjects: Political Education for Everyday Life 44, June 1999.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s