Хипертекст

Хипертекст – (hypertet– англ.;гипертекст – рус.; hipertekst – пол.;hypertext– чеш.; хипертекст – срб.; hipertekst – хрв.; hipertekst,hiperbesedilo, nadbesedilo – словен.) – нелинейно организиран текст, в чиято основа стои идеята за семантичната мрежа. Хипертекст е ключово понятие в историята на Интернет и в киберкултурата.

 

Представянето на историята на хипертекста често започва от прото-хипертекста в Библията, както и от литературната практика преди всичко на ХХ век (Борхес – «Градината с разклоняващите се пътеки», Набоков – «Бледият огън», Калвино, Кортасар, Павич), от една страна, и от друга, визирайки разклонението на информационните науки и съсредоточавайки внимание върху изследванията и научната инвернция на Ваневар Буш, Дъглас Енгелбарт, Теодор Нелсън и техните проекти Мемекс, Аугмент, Ксанаду. Историята на хипертекста през ХХ век се свързва с Ваневар Буш и с неговата следвоенна статия «AsWeMayThink», която описва идеята за машина, използваща асоциативния принцип на структуриране на информацията и съхраняваща следите/връзките между използваните текстове. На основата на статията на Буш могат да бъдат изведени някои специфични и разпознаваеми характеристики на явлението, по-късно наречено хипертекст: паяжинно-невронно структуриране на ресурсите; асоциативна навигация; съхранимост и възпроизводимост на изминатия в хипертекста път; привличане на всички научни данни, независимо от сферата им, при изучаването на конкретна тема, технически лесна и достъпна интердисциплинарност; персонализация на ресурсите, създадени – и това е важно да се подчертае – с общо действие на хора и институции. („Така човек си създава следата, пътеката на своите интереси през лабиринта от достъпни материали.” – Bush 1945). Дъглас Енгелбарт, следващият учен, чието име е важно в развитието на идеите за хиперкеста, е един от преките следовници на В. Буш в осъществяването на идеите за потенциране на човешкия интелект при решаване на колективни задачи с помощта на компютърни технологии. Бидейки един от пионерите на интерактивните компютърни действия, Енгелбарт се насочва към цифровите технологии, като с екипа си предлага революционни идеи в областта на комуникацията машина-човек, елементите на интерфейса. Друг изследовател, чието име е особено важно в хипертекстовата теория, е Теодор Холм Нелсън, предложил и помогнал за утвърждаването на самия термин хипертекста. Нелсън е визионер, «философ и поет”, неговите идеи произхождат по-скоро от литературата, отколкото от технологиите, дори името на основния му проект – Ксанаду,има литературни корени. Той се опитва да създаде многопластова, прозрачна хипертекстова и хипермедийна система, която да преодолее ограниченията на съществуващите информационни ресурси. Следващото важно име в развитието на концепциите за хипертекста е това на професора по англицистика и история на изкуствата Джордж Ландоу, който разработва редица въпроси на хипертекстовите системи, визирайки именно художествената литература, като особено внимание обръща на симултанното проявяване на постструктурализма и деконструкцията от една страна и хипертекстовата технология, от друга. В няколко свои изследвания Ландоу доказва, че хипертекстът е ефективен аргумент, илюстрация, проясняване на постструктуралистичната теория. В светлината на теорията за хипертекста Дж. Ландоу наблюдава редица промени в традиционния текст: дисперсия на всеки текст в другите и като следствие анулиране на уникалността на творбата;неприложимост на понятието „завършеност”; подвижност, „преходност” на центъра на текста; еквивалентност на интер- и интратекстовите връзки; изместване на изследователското внимание от текста към междутекстовото пространство, т.е. връзките; понижаване на нивото на контрол на автора над текста за сметка на интерактивността и читателското участие.

Следва да се посочи и още една от разклоняващите се пътеки на хипертекстовата теория – Ж. Женет и неговата книга „Палимпсести: Литература от втора степен” (Genette 1997), където, изследвайки транстекстуалните отношения, Женет се спира и върху хипертекстуалността, свързана според него с практиките на пародията, пастиша, травестията, бурлеската, продължението, като той разграничава още и хипотекст (изходният за преноса текст). Хипертекстът в разбирането на Женет е текст, създаден от друг чрез пряка или непряка трансформация (втората определена още и като имитация).

Развитието на теорията на хипертекста продължава през 90-те години на ХХ век в изследванията на Стивън Мълтроуп, Дж. Дейвид Болтър, Никол Янкелович, Джон Слатин, Еспен Аарсет, като постепенно се върви към създаване на интердисциплинарна теория на хипертекста, представляващ «оптимална основа за съвременната информационно-комуникационна среда» (Рязанцева 2010:9).

Лит. Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература. С., 2013;  Визель, М. Поздние романы Итало Кальвино как образцы гипертекста. <http://www.netslova.ru/viesel/viesel.htm> (дата на достъп 08.03.2013); Генис А. Гипертекст – машина реальности. – Иностранная литература. 1994, 5. (248 – 249); Главанакова, А. Колективното творчество в интернет или как “милион пингвини” написаха отворен роман. Литературата. Университетско изд-во” Св. Климент Охридски”, 2007, 2; Дедова, О. Теория гипертекста и гипертекстовые практики в Рунете. Москва: МАКС Пресс, 2008; Русев, Р. 2006. Предизвикателството хипертекст или краят на книгата. В: Междукултурната комуникация и руските литературни модели. Българо-руски информационен пул. София, 2006. С.136-145; Рязанцева, Т. И. Гипертекст и электронная коммуникация. Издательство ЛКИ. Москва, 2010; Цветкова, М. Информационна култура. Името на четенето. 2. доп. издание. София: Университетско издателство, 2009; Эпштейн, В. Л. Введение в гипертекст и гипертекстовые системы. <http://www.lingvolab.chat.ru/library/hypertext.htm&gt; (дата на достъп 08.03.2013); Aarseth Espen J. Cybertext: perspectives on ergodic literature. Baltimore and London: The John Hopkins University Press; Bush, Vannevar. As We May Think”. – The Atlantic, July 1945; Delany, Paul, George P. Landow Hypermedia and Literary Studies. The MIT Press, 1991; Engelbart, Douglas C. Augmenting Human Intellect: A Conceptual Framework. <http://sloan.stanford.edu/mousesite/EngelbartPapers/B5_F18_ConceptFrameworkInd.htmlhttp://dougengelbart.org/pubs/augment-3906.html> (дата на достъп 08.03.2013); Genette, Gérard.Palimpsests: Literature in the second degree‎. University of Nebraska Press, 1997; Landow1992: Landow, George. Hypertext: The Convergence of Contemporary Critical Theory and Technology. Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1992.<http://www.cyberartsweb.org/cpace/ht/jhup/contents2.html> (дата на достъп 08.03.2013); Landow, George. (ed.). Hyper/Text/Theory. Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1994; Landow1997: Landow, George. Hypertext 2.0:The Convergence of Contemporary Critical Theory and Technology. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1997; Landow, George. Landow, George Hypertext 3.0: New Media and Critical Theory in an Era of Globalization. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 2006; McAleese, R. (ed.). Hypertext: Theory into practice. Oxford: Intellect; Nelson, Theodor Holm, Robert Adamson Smith. s.a. Back to the future: Hypertext the way it used to be. <http://xanadu.com/XanaduSpace/btf.htm> (дата на достъп 08.03.2013); Nelson, Theodor Holm. POSSIPLEX: Movies, Intellect, Creative Control, My Computer Life and The fight for Civilization. Mindful Press, 2010; Nielsen, Jakob. Multimedia and Hypertext: The Internet and Beyond. Boston: AP Professional, 1995.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s