Виртуална реалност

Виртуална реалност – (virtual reality – англ.; rzeczywistość wirtualna – пол.; virtuální realita – чеш.; virtualna stvarnost – хрв.; virtualna resničnost – словен.; виртуальная реальность – рус.; виртуелна стварност – ср.) – компютърно генерирана симулация на триизмерна среда, която може да представя обективната физическа действителност (например при симулация на тренировка на пилоти на самолети)  или въображаеми светове (например при някои компютърни игри). В тясното си (и изходно) значение виртуалната реалност (ВР) е технология/технологии, която позволява на потребителя едновременно да наблюдава и да си взаимодейства активно и целенасочено със симулираната среда така, както си взаимодейства с натурната реалност.

Илюзията за реалност се свързва преди всичко със зрителното възприемане на триизмерното изображение, с т.нар. стереоскопичен ефект или усещане за потапяне във виртуалната среда. Създадените от компютърните устройства и комуникационни технологии изображения се проектират на компютърния екран или на големи кино екрани във формат 2D и 3D. Интеракцията може да се съпътства от допълнителна сензорна информация – най-често за звук и по-рядко за допир, мирис, дори вкус и се осъществява чрез различни устройства: клавиатура и мишка, стереоскопични очила, ръкавици (data – gloves), шлемове и др, които дават възможност на възприемащия субект да се интегрира в симулираната среда не само мисловно, но и физически. Във ВР всеки един потребител може да се представи и/или участва чрез създаден от самия него триизмерен образ – т.нар аватар, който може да представлява картинка, фотография, анимирано или статично изображение. Думата аватар произхожда от санскрит и в индуизма означава ‘въплащение на божество’ в човек или животно. Като понятие, свързано с технологиите ВР, аватар започва да се използва от 1985 г. 

Приема се, че терминът виртуална реалност е въведен от Джейрън Ланиър (JaronLanier) в началото на 80-те години на миналия век. Произходът на  виртуален се извежда от латинската дума virtus ‘годност’ и се превежда като ‘възможен’. Като близки понятия на ВР се отбелязват изкуствена среда (ArtificialReality) на Майрон Крюгер (MyronKrueger) от 1970 г., смятан за баща на ВР, кибeрпространство (Cyberspace) на Уилям Гибсон (WilliamGibson) от 1984 г. Първите експерименти с цел постигане на изкуствено създаден свят, в който зрителят е активен участник, започват още през 60-те години на миналия век, когато е създадена системата HeadMountedDisplays (HMD). Добре позната и широко прилагана е системата CAVE(CaveAutomaticVirtualEnvironment) от 1992 г., която представлява проектирането на изображения върху стените на куб с големината на стая. ВР технологиите се свързват с мултимедията, но за разлика от тях, тя е построена върху двуизмерно пространство, в серия от изображения, представящи се последователно на екрана.

В по-широк смисъл ВР може да се разглежда като реалност, която е продукт на светогледа и ценностите, формиращи се в условията на съвременните информационни и комуникационни технологии.

Игнатовски, Владимир. Виртуална реалност и възприятие. Във: Виртуална реалност – Сборник текстове от научна конференция в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, 2000, 13-17; Кондев, Ангел. Социалните и културни проекции на виртуалната реалност – дефиниране на проблемната област. Във: Сборник от III Международна научна конференция „Е-управление“, 2011, 26-30. http://fman.tu-sofia.bg/Pokani/sbornik_2011.pdf ; Лазарова, Росица. Виртуална реалност. Проблеми на изкуството. кн. 1, 1997, 27-29; Chandler, DanielandRodMunday. Dictionary of Media and Communication. Oxford University Press, 2011; Pisarski, Mariusz. Wirtualnarzeczywistość. Techsty. Literatuta i nowe media.http://techsty.art.pl/hipertekst/cyberprzestrzen/vr.htm