Електронна литература

Електронна литература – electronic literature – англ.; электронная литература  – рус.; literatura elektroniczna – пол.; elektronická literatura – чеш.; електронска књижевност – срб.; еlektronska književnost – хърв.; e-literatura, elektronska literatura – словен. –нововъзникваща културна форма в средата на взаимодействието между литературата и новите медии. Липсва консенсус както по отношение на обема и границите на визираното от названието явление, така и в наблюдаваните практики на терминологизираната му употреба в оперативната критика и в специализираните научноизследователски наративи. Принципното разграничение между електронната литература и традиционната печатна литература се прави по линия на начините на създаване, разпространение и съхраняване на литературните произведения. Организацията за електронна литература (ЕLO) дефинира електронната литература като  литературни произведения, които използват възможностите и  контекстите, осигурени от самостоятелен или работещ в мрежа компютър. Важен акцент, с оглед очертаването на обхвата на явлението, е уточнението, че дититално родените произведения са изрично създадени за работещ в мрежа компютър.
Като отличителни белези на електронната литература обикновено се посочват хипертекстът, интерактивността, различните мултимедийни елементи. Доколкото тези белези са имплицитни на електронната култура, специфичното им отнасяне към електронната литература се свързва отново с използването на компютърното програмиране в цялостния процес на композиране, конструиране/ произвеждане на смисъла и представяне на литературното произведение. Важен разграничителен признак, посочван от повечето изследователи, е невъзможността електронната литературна творба да съществува извън електронната среда без да бъде променена нейната идентичност.

Жанровото кодифициране на електронната литература се изправя пред проблем, ясно дефиниран от К. Фанкхаузер по повод на дигиталната поезия, която според него не е единичен формат, а конгломерат от форми и постоянно развиващ се процес.

От една страна се наблюдава генериране на множество имена на жанрове, форми и практики, както и  интензивност на авторски жанрови номинации, от друга – нееднозначност или синонимия, пресичане и припокриване на терминологизираните жанрови идентичности. Някои от специфичните форми и практики на електронната литература, посочени от ELO са:  хипертекстуална фикция и поезия, създавана оф- или онлайн; кинетична поезия, представена във Flash;романи във формата на имейли, SMS или блогове; стихотворения и разкази, създадени чрез компютър  – интерактивно или базирано на първоначално зададени параметри; съвместни проекти, които позволяват на читателя да бъде съучастник в създаването на творбатаПроблематичността на прилагането на традиционните жанрови и формални критерии към електронната литература насочва към разбирането й като явление от  различен порядък, което не може да бъде адекватно описвано и категоризирано в термините, понятията и категориите на традиционната литература и не може да бъде мислено като съвкупност от творби и корпус от имена на автори, жанрове, поетики и стилистики. Все по-отчетливо се налага схващането на електронната литература  като постоянно и динамично развиваща се среда; според В. Курицин авторът е създател на среда или пространство, в което живеят  независими от него герои.

Наред с термина електронна литература се използва и терминът дигитална литература. Според точната дефиниция на Е. Шмидт, която еднакво отчита и технологичния, и естетическия фактор, дигиталната литература използва техническите възможности на компютъра  и дигиталните/ мултимедийни технологии в качеството им на основен формообразуващ  естетически принцип с цел достигане до нови форми  и методи на художествен израз. Нейното адекватно възпроизвеждане на хартиен носител е невъзможно, по дефиниция изключено и изначално непредвидено. Според Шмидт, която се позовава и на авторитет като Р.Симановски, издател на международното списание за електронна литература Dichtung digital, дигиталната литература следва да се разграничава от  дигитализираната литература, която е създадена извън засимостта от компютърните технологии, но ги използва за възпроизводство, публикуване, разпространение. Т.нар. дигитализирана литература е ключово полемично място в темата за обхвата на термина електронна литература. Редица автори изключват дигитализираните литературни произведения от  обхвата на електронната литература, акцентирайки върху различието в създаването им от „родените дигитално текстове”. Подобно разграничение е заложено и в дефиницията, дадена от ELO. Други изследователи обаче отхвърлят подобно разграничение и съответно включват дигиталната форма на изначално създадените като печатни литературни произведения в обхвата на електронната литература. Така, в употребата на термините електронна литература  и дигитална литература   се очертават две основни тенденции:

–         употреба в режим на синонимия  и взаимозаменяемост;

–         употреба на термина електронна литература в разширен и генерализиращ явлението смисъл.

Лит.: ↑ Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература. София: УИ „Св.Климент Охридски”, 2013; Шмидт,Э. Буквальная (не)движимость: Дигитальная поэзия в РуЛиНете // Russian Literature, LVII (2005), 423—440, http://www.netslova.ru/schmidt/digital.html‎

Electronic Literature Organization –  http://www.eliterature.org/about; Funkhouser, Ch.  Digital Poetry: A Look at Generative, Visual, and Interconnected Possibilities in its First Four Decades, in A Companion to Digital Literary Studies, ed. Susan Schreibman and Ray Siemens. Oxford: Blackwell, 2008 ,   http://www.digitalhumanities.org/companion/view?docId=blackwell/9781405148641/9781405148641.xml&chunk.id=ss1-5-11&toc.id=0&brand=9781405148641_brand.); Simanowski, R. 2002: Interfictions. Vom Schreiben im Netz, Frankfurt am Main,2002 .

( И.Х.)