Масова култура

Масова култура

англ. mass culture, рус. массовая культура, пол. kultura masowa, чеш. kultura masová, срб. масовна култура, хрв. мasovna kultura, слвн. мasovna kultura

Терминът масова култура (mass culture) е въведен от Дуайт Макдоналд в статията „Теория на масовата култура“. Масовата култура често се обозначава и като популярна култура, въпреки че двете не се припокриват изцяло. Понятието възниква като резултат от представите за творчески елит и потенциал, за култура на интелектуалния елит (т.нар. „елитарна култура“) и за нейната противоположност – културата на „масите“ (т.нар. „масова култура“).

Представата за масова култура се заражда през 20-те години на XX в. в САЩ. Една от предпоставките за нейната поява са техническото развитие и електронните медии. Масовата култура се разпространява чрез средствата за масова информация, продуцира се с оглед на глобалната публика без да се отчитат географските и културни специфики. Считана е за първата универсална култура в историята на човечеството, за космополитен дистрибутор на система от символи, митове и представи, посветени на свободното време. Наложено е мнението, че масовата култура е култура на стереотипите и унифицирането.Прието е, че за разлика от елитарната култура, масовата култура няма особено високи амбиции спрямо художествената стойност на произведенията и е предназначена да удовлетворава потребностите на по-широка аудитория; тя е тясно свързана и зависима от модни течения и съответно бързо губи актуалност. Същевременно обаче тя е и реакция на съвременните условия на създаване на изкуството, повлияни от интензивното развитие на техническата и аудиовизуалната цивилизация, от средствата за масова информация и Интернет.

В началото на 50-те години на миналия век голяма част от теоретиците на културата обявяват нарастващата консумация на материални блага и всякакъв вид продукти за заплашителен феномен. Появата на масовото общество и информационното изобилие се смятат за пречки пред всяка естетическа амбиция, която иска да развие и обогати културното поле. Продуктивността, ефективността и автоматизацията поставят под съмнение ценности, които са образували ядрото на културата. Дуайт Макдоналд коментира появата на една култура, която не е нищо повече от елементарен обект на консумация. Тази култура той определя като „кич“ без интелектуална стойност. Освен това масовата култура не само успява да завладее всички културни пространства, но и да подкопае културния елит, чиято роля е да организира съпротивата срещу негативните последствия на този феномен.

Подобна, макар и не дотолкова радикална, е и критиката на Теодор Адорно. Франкфуртската школа, към коята той принадлежи, осъжда индустриалните общества и „административния свят“. Въпреки откровения песимизъм на автора по отношение на масовата култура, той все пак допуска хипотезата, че чрез нея е възможна появата на някои нови артистични качества.

Малко по-гъвкави са оценките на Маршал Маклуън и на Едгар Морен. Докато Маклуън определя новия културен феномен като „универсален“, „уникален“, „мозаечен“ и „смесен“ и изследва новия начин, по който технологиите въздействат върху душевността, Морен откроява положителния ефект на забавлението от масовата култура, реализирана благодарение на пресата, киното, радиото, телевизията. Тази нова култура според него е изключително разнообразна и се адаптира успешно към поликултурната реалност, като често имитира културната сфера на елита, предлагайки възможности за психологическа отмора. Същевременно има и относително голям брой случаи, при които определено художествено произведение, филм или театрална постановка разсъждава върху традиционни текстове или универсални идеи чрез модерни артистични визии, създавайки усещането, че популяризирането се осъществява като вид натрупване на естетически опит. (Примери за такова изкуство са например филмите на Федерико Фелини, Куентин Тарантино, Стивън Спилбърг, Франсис Форд Копола.) Върху смесването на „високата“ и „ниската“ култури форусира вниманието си Умберто Еко, който избягва директното говорене за „масова култура“ и предпочита термина „култура на масите“.

Алвин Тофлър оборва упреците, че масовите комуникации стандартизират вкусовете на масовия реципиент. Той директно определя тези упреци като „несериозни“ и „неуместни“ и подчертава, че масовите комуникации по-скоро разнообразяват, а не стандартизират вкусовете. Според Тофлър благодарение на Третата, информационната вълна, надигнала се във втората половина на миналия век, се създава „мозаечната култура“. За него днес на практика не е възможно да се открие влиятел­на култура в изолиран от медиите вид, което прави говоренето за „първостепенна“ и „второстепенна“, за „масова“ и за „елитарна“, за „ниска“ или за „висока“ култура безпедметно.

Изхождайки от Тофлър, Любомир Стойков констатира, че натрапчиво излъчваните към аудиторията еднообразни и стандартизирани послания, довели до създаването на т.нар. „масово съзна­ние“, не просто омират, а вече са история. Според него: „На дневен ред е възможността по-малки демасовизирани общности да получават и изпращат помежду си собствените си образи“, а огромната информацията, която разменя­ме помежду си, на практика води до „демасификацията на цивилизацията, отразявана и ускорявана от медиите“.

Сред основните теми на масовата култура са любовната мелодрама, криминалните престъпления, секса и еротиката, рекламата и суетата, развлечението и попмузиката. Медиите разпространяват неедно­родни културни ценности и ги поднасят все по-еклектично. Това е и една от основателните причини този тип култура да бъде определяна като „сбор­на“, „смесена“, „мозаечна“.

Масовата култура предлага разнообразни и често диаметрално противоположни по жанр и тематична насоченост образци и ценности. Крайната цел обаче винаги е една и съща – да формира псевдо усещане за щастие и удовлетвореност.

Лит. Адорно, Т.Естетическа теория. София: ИК „Агата-А“, 2002; Аренд, Х. Кризата в културата. В: Панорама, XVI, 1995. Също и: Arendt, H. The Crisis in Culture: Its Social and Its Political Significance. In: Arendt, H. Between Past and Future: Eight Exercises in Political Thought. New York: Viking Press, 1968, p. 197–226, както и на адрес: http://www.scribd.com/doc/87670611/Arendt-The-Crisis-in-Culture-1968; Еко, У. Дали публиката вреди на телевизията? В: Съвременна журналистика, 1988, №1; Йотов, Ст. (съст.) Когато медиите не бяха постмодерни. София: Агата-А, 2011; Маклуън, М. Средството е съобщението. В: Съвременна журналистика, 1990, № 3, с. 161-177; Морен, Е. Духът на времето.  София: ИК Христо Ботев, 1995; Стойков, Л. Медиаморфози на културата. В: Медии и обществени комуникации. Бр. 1, XII. 2008; Тофлър, А. Третата вълна. София: ИК П.К.Яворов, 1991.

Adorno, T. The Culture Industry. Selected Essays on Mass Culture. London: Routledge, 1991; Durham, M. G., Kellner, D. M. (eds.) Media and Cultural Studies. Keyworks. Malden: Blackwell Publishers, 2001; Eco, U. Apocalyps Postponed.Ed. Robert Lumley.Indiana University Press, 1994. Също и на чешки език:Eco, U. Skeptikové a těšitelé. Praha: Argo, 2006; Fiske, J. Understanding Popular Culture. London: Unwin Hyman, 1989; Grossberg, L., Wartella, E., Whitney, D. C. Media Making. Mass Media in the Popular Culture. Thousand Oaks, London: Sage, 1998; Goodall, P. High Culture, Popular Culture. The Long Debate. St. Leonards: Allen & Unwin, 1995; Hall, S. and col. (eds.) Culture. Media. Language. London: Hutchinson, 1980; Macdonald, D. Against the American Grain. New York: Random House, 1962; Macdonald, D. Theory of mass culture. New York, 1964; Wilson, J. R., Wilson, S. Le Roy. Mass Media, Mass Culture. An Introduction. Boston: McGraw-Hill, 2001. (С.Д.)