Популярна култура

Популярна култура

англ.popular culture, рус.популярная культура, пол. kultura popularna, чеш. kultura populární, срб. популарна култура, хрв. popularnakultura, слвн. popularna kultura

Популярната култура или т.нар. поп-култура вмества система от значения, културни артефакти и медийно съдържание, удвлетворяващи вкусовете на масовата аудитория. Популярната култура е отявлено комерсиална и отразява доминиращите сред потребителите представи. Първоначално терминът се използва като синоним на традиционната фолклорна култура. С днешна дата тази дефиниция се възприема като напълно погрешна. Често се поставя знак на равенство между популярната и масовата култура, което от своя страна не отчита специфичната поставеност на популярната култура като междинна спрямо фолклорната и масовата култури. За разлика от масовата култура, която създава и разпространява предимно образци, произведени с помощта на масовото производство, популярната култура е широко достъпна, но същевременно цялостна и легитимна, също както фолклорната култура. Фолклорната или първичната популярна култура, преминала през филтъра на културната индустрия и разпространявана от нея, се превръща в популярна култура, заредена с власт и отговаряща на определени социални очаквания на милионите потребители.

Популярната култура е силно повлияна от аудиовизуалните медии. Смята се, че не проявява високи естетически амбиции и е съсредоточена главно върху ефективността. Установено е схващанто, че популярната култура се ражда в Америка в резултат на появата на холивудските филмови продукции и създаването на най-големите радио­ и телевизионни мрежи. Ключови за разпространението на популярната култура са технологиите, Интернет и електронните медии.

Джеймс Лул, извеждайки термина „популярна култура“ от латинското cultura popular, т.е. „култура на хората“, приема, че „популярен“ означава всички онези предмети и стилове, които се развиват като следствие на когнитивната енергия на обикнове­ния човек и се разпространяват сред хората в зависимост от техните интереси, предпочитания и вкусове.

Според Майкъл Риъл популяр­ната култура включва в себе си „всякакви културни прояви (изразявания) или продукти, широко представени в живота на определен народ, който е извън зависимостта и влиянието на фолклорни, ели­тарни и масови елементи“.

Любомир Стойков уточнява, че „най-често попу­лярната култура представлява съвкупност от емпирични знания и нееднородна информация от медиите и се проявява както в личното пространство и дома на отделния човек, така и в редица публични зони (улицата, превозното средство и другаде).“

С днешна дата се изявява тенденцията публиката и ауди­торията да се намесват и да влияят върху медийната култура, изграждайки популярна култура от нов полифункционален тип. Участието на публиката като активен субект в създаването, развитието и обновяването на популярната култура в средствата за масова комуникация превръща тази култура в медиякултура и поражда въпроса за нейното авторство. Традиционно за автор на популярната култура се приема културната индустрия, която налага на публиката своите продукти. Съобразно това възприемане аудиторията е пасивен адресат, на когото се предлага медийно манипулираното съдържание. Днес все по-интензивно се налага тезата, че авторството би следвало да се присъди на определени представители на масовата публика, които обобщават нейния колективен вкус, интереси, опит и предпочитания. В този смисъл адресатът се превръща в активен субект, в създател както на собствени, така и на медийни значения и реалност, различни от доминиращите. Като резултат характерът на популярната култура е противоречив, а самата култура – мозаечна и фрагментарна.

Лит. Стойков, Л. Медиаморфози на културата.В: Медии и обществени комуникации. Бр. 1,XII. 2008.

Adorno, T. The Cultural Industry. Selected Essays on Mass Culture. London: Routledge, 1991; Bennet, T. Mercer, C., Woollacott, J. (eds.) Popular Culture and Social Relations. London: Milton Keynes, 1986; Brummett, B. Rhetoric in popular culture. New York: St. Martin’s Press, 1994; Burke, P. Popular Culture in Early Modern Europe. London: Maurice Temple Smith, 1978; Fiske, J. Understanding Popular Culture. London: Unwin Hyman, 1989; Japp, Ph. M., Meister, M., K. Japp, D. K. (eds.) Communication Ethics, Media, & Popular culture. New York: Peter Lang Publishing, 2005; Japp, Ph. M., Meister, M. Enviropop: Studies in Environmental Rhetoric and Popular Culture. New York: Praeger, 2002; Lull, J. Media, Communication, Culture: A global Approach. 2. ed. New York: Columbia University Press, 2000; McRobbie, A. Postmodernism and Popular Culture. London: Routledge, 1994; Real, M. Cultural Theory in Popular Culture and Media Spectacles. In: Lull, J. (ed.) Culture in the Communication Age. London: Routledge, 2000. (С.Д.)

 

Leave a comment