Автор

Автор

англ. аuthor,  рус. автор, пол. autor, чеш. autor., срб. аутор, хрв.аutor,  слвн. аvtor

Автор е определение, давано на лице, създало текст. Текстовете могат да имат различен характер и съдържание и да съществуват чрез различни типове медии.

Най-често авторството се асоциира със създаването на художествени, литературни текстове. В исторически план представите за автора многократно се променят, тъй като отделните епохи и периоди имат различни стереотипи за авторството. През Античността и Ренесанса творецът се възприема като посредник между света на божественото и хората; в контекста на Средновековието пишешият се схваща като средство на божия промисъл; романтизмът, а след това и модернизмът изграждат високата представа за медиаторската функция на автора, както и за идентичността между живот и творчество при твореца.

Важен в историята на възприемането на авторството се оказва XIX в., когато се формира възгледът, че авторът има права на собственост върху създадените от него произведения, защитени от закона.

Отделните представи за авторството имат различни идеи за връзката му с начина на възприемане на литературните произведения и акцентират върху различни аспекти на авторската фигура. Според позитивизма на XIX в. от голямо значение за разбирането на творбата е биографията на автора. Психоанализата акцентира върху психологията на авторската личност. Същевременно, особено през XX в., се появяват и тенденции, които абстрахират творбата и нейните смисли от личността на автора. През 60-те години на XX в. теоретици като Ролан Барт и Мишел Фуко налагат тезата за автора като идеологически конструкт, побиращ множество почерци и кодове с различни източници.

Представата за авторството е повлиявана и от технологиите, свързани с книгоиздаването и печата. През последните десетилетия променящата се под влиянието на новите медии среда на публикуване и съществуване на текстовете оказва влияние и върху представите за автора. Новите медии, и преди всичко интернет, демократизират възможностите за създаване и разпространение на текстове, правейки възможно всеки създател на текст да го публикува и представи пред публика, премахвайки така посреднически звена като издателството например. Същевременно тези възможности повдигат един от сложните въпроси в историята на представите за авторството – съотношението между автор и пишещ. Новите медии донякъде променят и позицията на автора спрямо неговата публика, предоставяйки възможност за обратна връзка, коментари и т.н. на читателя. Интернет технологиите предпоставят появата и на друг феномен – колективното или съвместното авторство, където един текст става обект на творческа намеса от страна на множество участници в писането.

 

Лит.

Барт, Р. Смъртта на автора, // Литературен клуб, 25. 06. 2003 http://www.litclub.bg/library/kritika/bart/dead.html; Божанкова, Р. Жанрови характеристики на електронната литература.// Литературата, бр.2 (2007), с. 28 – 36; Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература.- София, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013; Главанакова, А. Колективното творчество в интернет или как „милион пингвини” написаха отворен роман.// Литературата, 2 (2007), с. 7 – 26; Фаулър, Р. Речник на съвременните литературни термини.- София: ИК „Наука и изкуство”, 1993; Фуко, М. Що е автор. // Литературен вестник бр. 19, 20/ 1991; Aarseth, E. Cybertext, Perspectives on ErgodicLiterature. – BaltimoreandLondon: JohnsHopkinsUniversityPress, 1997. (А. Б.)